Семейството, което прегърна отново своя баща и дядо
20.12.2025
Понякога историята намира най-топлия път към хората – чрез неочаквана среща с миналото. Така се случи и с едно асарелско семейство, чиито корени са дълбоко вплетени в рудодобива на региона.
Иван Иванов – дългогодишен работник в МОК „Медет“, някога е бил изобразен на картина от местния художник Кирил Киров. Десетилетия наред платното е красяло Дома на миньора в село Панагюрски колонии, както се оказа, без наследниците му дори да подозират за неговото съществуване.
Тази година на 14 август, в навечерието на Деня на миньора, произведението се завърна у дома – като юбилеен жест от компанията, който семейство Иванови прие с вълнение, усмивки и сълзи. Синът и внучката на някогашния гумаджия от Авторемонтния цех бяха дълбоко трогнати от изненадата и докосваха лика на картината с обич.
„Една гума, като тази, която е нарисувана от художника, едва не е убила татко“, спомня си синът на Иван Иванов – Стоян. „Но той беше корав мъж и оцеля, живя до 82 години, отиде си преди 14 г.“, разказва мъжът, който също се е пенсионирал като дългогодишен работник в „Асарел-Медет“.
„Дядо много обичаше да чете“, включва се в разговора и внучката на Иван Иванов – Анна. „Вкъщи имахме голяма библиотека, в която нямаше книга, която да не е чел. Като деца ние взимахме от Градската библиотека произведенията, които ни трябваха за училище, а той четеше и тях. Често ни разказваше поучителни притчи, които беше запомнил от годините, когато е бил ученик и са имали часове по вероучение“, спомня си още Анна.
Нейният баща Стоян става част от екипа на „Асарел-Медет“ през 1988 г., а от 2003 г. е назначен като вулканизатор на каучукови изделия и остава на тази работа до пенсионирането си. „В онези години работата много се увеличи, след като направихме ЦПТ-то. Пратиха ни на обучение в Гълъбово, в „Мини Марица-изток“, където от години имаха тази система за транспорт на минната маса“, разказва той и добавя, че трябва да се работи задружно, за да има резултати.
„Сега, като вземеш някой на работа, първо пита „Колко пари ще ми даваш?“. Ами ще ти дават колкото си изкараш. Аз съм бил 22 години на норма. Ти може да си изкарал плана, но ако някой от колегите не е, сметката не излиза и няма пари. Ние сме едно цяло. Работили сме при трудни условия – лятото на пек, зимата на студ, но се свиква. На колегите в „Асарел“ пожелавам да са здрави и да работят. Защото без труд нищо не се постига“, казва Стоян Иванов, синът на работника с топли очи, запечатани на картина.
Христо ПАЕВ, експерт „Връзки с обществеността“