Николай Гергинеков и символиката на една дата, превърнала се в житейска съдба
10.12.2025
В 60-годишната история на „Асарел-Медет“ има хора, чийто личен и професионален път са преплетени със съдбата на рудодобива в Панагюрище. Един от тях е Николай Гергинеков – човек, чийто живот е белязан от повече от три десетилетия работа в компанията. За него 29 декември 1964 г. остава незабравим, но не заради това, че Тодор Живков официално открива МОК „Медет“. В същия ден, след като колегите му първо аплодират бившия Първи, те поемат към друго важно тържество – сватбата на Николай и избраницата на сърцето му Христинка.
„В онези години в Панагюрище нямаше много работа за млади момчета като нас“, връща лентата на спомените Николай. В началото на 60-те години на миналия век става ясно, че изграждането на МОК „Медет“ напредва и започват да се набират кадри. Николай и негов приятел се записват на курс за стругари. „Пратиха ни за 6 месеца в КЦМ – Пловдив и през 1963 г. ни докараха на „Медет“. Пратиха ни в Авторемонтния цех. Условията там не бяха много добри, носехме си работните дрехи вкъщи да си ги перем, толкова много мръсотия имаше“, разказва 88-годишният пенсиониран асарелец. „Но нас това не ни тревожеше, нали вече си имахме професия и си я работехме с удоволствие. Панагюрци също бяха много доволни от откриването на МОК-а, защото синовете им щяха да имат работа. С бъдещата ми съпруга Христинка се запознахме случайно. Харесахме се и решихме да отидем на почивка в Костенец. Там вече се завъртя работата и в края на 1964 г. решихме да се женим. Отидохме в Съвета да се запишем и ни казаха датата 29 декември. Няколко дни след това разбрахме, че същия ден Тодор Живков, заедно с много първи секретари и високопоставени лица щели да дойдат в „Медет“ за официалното откриване“, разказва Николай. Така той пропуска ритуала с рязането на лентата, но негови колеги му разказват, че в речта си и бившия Първи започнал да се хвали колко много заводи и фабрики са направили. Легендата разказва още, че тогавашният първи секретар на БКП в Пазарджик Спас Господов го контрирал, че заводите ги строят „ония с ватенките, а не ние“ и… месец по-късно вече не бил първи секретар.
Колегите на Николай първо уважили откриването на МОК „Медет“, а в следобедните часове се присъединили към сватбата на младото семейство. „Беше доста топло време, даже се бяхме снимали по къси ръкави на 29 декември. На следващия ден тръгнахме на сватбено пътешествие за Оряхово, откъдето беше жена ми. Там пък като падна един сняг, един студ. За 24 часа времето се промени напълно. Ходихме до Враца, до София, оттам до Пловдив, където спахме в един хотел и на следващия ден – с влака за Панагюрище“, разказва той за сватбеното пътешествие.
„Работих до 1997 г. и никога не ми е тежало. Във всяка работа има проблеми, неразбории, но човек трябва да се приспособява, защото в противен случай създава на себе си проблеми, а и на околните. Аз не съм имал образование, призванието ми е било да съм работник. Идваха при нас млади инженери, които са подготвен на теория, но практиката е друга работа. Когато нещо не им е ясно, съм им обяснявал, сработвахме се бързо и те ме ценяха и уважаваха. На младите, които сега работят в „Асарел“, искам да кажа, че тайната е в работата и постоянството. Почнеш ли да кръшкаш, да лъжеш – така няма да стане. Няма значение дали си чиновник или стругар. Всяка работа иска да я вършиш отговорно“, заключава Николай Гергинеков, който по случай Деня на миньора получи фирмена награда като един от доайените в асарелското семейство.
Христо ПАЕВ, експерт „Връзки с обществеността“