Огнените момчета на "Асарел"
01.12.2025
В свят, в който всяка секунда може да е решаваща, те вече четвърт век се грижат за спокойствието и сигурността в „Асарел-Медет“. Тримата огнеборци от Аварийно-спасителната служба – доайенът с мъдрост и опит Асен Стойнов, Атанас Кунтов – избран от колегите си за най-добър в професията през 2025 г., и винаги усмихнатият Нато Пашов, който споделя с тях дългия път на преданост и смелост, са повече от екип. Тази година те отбелязват не просто 25 години трудов стаж в компанията, а 25 години вярност към своето призвание.
Избират професията поради една причина – желанието да помагат на хората. „Тази работа осигурява много енергия“, споделя Нато Пашов. „Колкото по-малко работа имаме ние, толкова по-добре за всички. Но дори когато не излизаме по сигнали, ние изпълняваме други дейности, които с времето хармонизирахме. Ние не сме само пожарникари в „Асарел“, ние сме и аварийни спасители, чак парамедици не сме, но имаме подготовка да окажем първа помощ в случай на необходимост“, допълва Нато.
За Асен Стойнов работата е призвание. „Навремето държахме три изпита, за да станем пожарникари. Избрах тази професия, защото е благородна. Няма значение дали е ден или нощ, дъжд или сняг, помагаме на хората“, казва той. „Дойдох по разпределение в „Асарел“ преди 25 години. Професията избира човека, а не обратното. Всеки си има някакво призвание. Аз исках да бъда в помощ на хората“, разказва и Атанас Кунтов. „За този четвърт век всичко много се промени. Навремето имахме само едни стари камиони – „ЗиЛ“-ове. Сега вече пожарните автомобили са на съвсем друго ниво. Всичко с годините става все по-добро“, добавя Атанас, който през тази година е избран от колегите си за „Най-добър в професията“.
„Техниката доста напредна, но знаеш ли кое ни улеснява най-много в работата – ей тези две ръце“, включва се по темата Нато Пашов. „Ако не можеш да боравиш с тях и гаечен ключ да ти дадат – ще го развалиш. Наистина пожарните автомобили са последен писък на модата. Всичко е направено така, че по най-лесния и бърз начин да реагираш. Имат система за собствено пожарогасене. Ако попаднеш в трудна ситуация по време на пожар, се включват едни дюзи, които образуват водна завеса около целия автомобил. Имаме и защита срещу прео-бръщане, каквато е монтирана в състезателните автомобили. Помислено е за безопасността на хората в автомобила“.
2025 г. беше сред най-тежките в техния професионален път. „При пожара в склада до гарата се борехме с химикал, който не се гаси по стандартния начин, а изисква специално отношение“, разказва Нато. Една нова бръчка на челото му оставя и инцидентът с естакадата в компанията. „Такива случаи няма как да не оставят ярка диря в нашите спомени и мисли“, категорични са тримата огнеборци. Те признават, че понякога има противоречия между колегите от Аварийно-спасителната служба. „Това е нормално, ние сме десет огнени момчета, всеки със своя характер, неминуемо е да се появят търкания. Но това калява и всичко се забравя, когато получим сигнал за инцидент“, споделя Нато.
И тримата преживяват трудно серията горски пожари в цяла България през това лято. „Гледам новините по телевизията и не мога да скрия възмущението си от начина на мислене на някои хора. Тъкмо бяха изгасили големия пожар в Кюстендилско и един 89-годишен дядо тръгнал да си пали нов огън на двора. Това какво е? Това е български манталитет“, възмущава се Асен Стойнов. С професионално любопитство следи инцидентите и Нато Пашов. „Гледам как реагират колегите, как разсъждават и действат доброволците, защото те си бранят техните градове и села. Този пожар на Илинденци ми взе душата – три дни не спира. Даже споделих с жената, че ми идва да се запиша доброволец, за да отида и да помогна с нещо“, казва Нато и признава, че му е много болно, когато вижда безотговорното поведение на хората. И тримата си пожелават дълголетие и безаварийна работа. „На всички колеги в „Асарел“ желая да сбъднат мечтите си, но да не спират да си избират нови, защото без мечти няма за какво да живеем“, завършва Нато Пашов.
Детство мое
Всяка година на 1 ноември Аварийно-спасителната служба в „Асарел-Медет“ се огласява от детски усмивки и радостни възгласи. На този ден се провежда традицион-ната инициатива „Гордея се с труда на моите родители“. „Само като им видиш усмихнатите лица и как нямат търпение да дойде и техния ред да пръскат с маркуча… Какво друго му трябва на човек“, казва Атанас Кунтов. Неговият колега Нато Пашов пък въвежда друга традиция за този ден и посреща децата с пълна каска с бонбони. „Най-хубавото е, че с всяка година желаещите да участват в „Гордея се“ стават все повече, това означава, че на децата им харесва“, споделя и Асен Стойнов.
Христо ПАЕВ, експерт „Връзки с обществеността“