Радко Финджеков - човекът, който поправяше гиганти
14.11.2025
В ранната пролет на 1962 година, на 6 април, младият Радко Финджеков поема първата си смяна на МОК „Медет“ като гресировач на тежките камиони. В онези години работният фургон е пропит с миризмата на масло и метал, а през топлите лета обедната почивка е винаги под сянката на едно могъщо буково дърво – верен приятел в горещините.
Годините минават, длъжностите се сменят, но името на Радко Финджеков се превръща в синоним на майсторство и отговорност. За трудолюбието му имало дори статия във вестник „Медетска трибуна“. Началник е на монтьорите, човек с твърда ръка и широка душа, той остава 45 години част от сърцето на компанията. Паметта му пази не само звука на машините и мириса на гореща смазка, но и смеха на колегите, радостта на празниците и гордостта от съвместния труд. Сред най-ярките му спомени блестят летните командировки в Бургас. Там, на пристанището, морският бриз се смесва със звъна на инструментите, докато заедно с колегите сглобяват новопристигналите „БелАЗ“-и. Слънцето изгрява над вълните, а металните гиганти постепенно се изправят, за да поемат по дългия път към дома. После, когато тези колоси пристигат в Панагюрище и преминават по улиците, децата ги гледат удивено, а Радко се усеща част от едно по-голямо цяло.
Той е от хората, които носят историята на „Асарел-Медет“ в погледа и думите си. Не е пропускал нито един празник на дружеството в Панагюрски колонии, където срещите с колеги и приятели превръщат края на август в истинско тържество за него и другите „ветерани“. И до ден днешен носи часовника, който е получил при пенсионирането си – като тих пазител на всички изминали години труд и отдаденост.
В личния му живот най-ярка светлина е Мария – жената, за която се жени през 1968 година и с която всяка година на 15 август отбелязват своята годишнина от сватбата. Децата им – Иван и Пепа, и внуците Радомир и Никола, са най-голямата им гордост.
Датата 15 август ще има още по-специална символика за него. През тази година, когато „Асарел-Медет“ АД тържествено отбелязва своя 60-годишен юбилей, именно на този ден се състоя церемония, на която бе отдадена почит на над 30 пенсионери ветерани – един от които е и Радко Финджеков. Всички те са били част от началото на фирмения път през 1964 година, а после са се пенсионирали в компанията. Така, на една и съща дата, Радко отбеляза свой личен празник и получи признание за своята професионална съдба – два паралелни пътя, извървени с еднаква вярност и отдаденост. Днес описва ежедневието си като спокойно – телевизионните спортни програми го отвеждат по света, но в сърцето му все още звънят звуците от пристанището в Бургас и ехото на онези огромни „БелАЗ“-и, които за него никога няма да бъдат просто машини, а част от живота.И когато лятното слънце отново напече, той сякаш усеща прохладата под старото буково дърво, където някога мечтаеше за бъдещето. Бъдеще, което е живяно достойно, с пълни шепи труд, спомени и обич.
Марина Тричкова – специалист „Комуникации“