Димитър Пенчев, машинен оператор, обработка на руда, ОФ „Асарел“: Там, където поезията среща рудата
14.10.2025
Вече над 35 години Димитър Пенчев крачи сред машините в „Асарел-Медет“, но в сърцето си носи думи, които не се добиват с усилие, а се раждат с вдъхновение. Когато шумът от съоръженията утихне – създава рими и мисли, не по-малко важни от ценния метал в скалата. С шест издадени книги и поетично сърце, скрито зад работнически дрехи, той доказва, че вдъхновението не пита за мястото – то живее и в мината, и в стиха. Родом от китното село Бъта, Димитър Пенчев е дълбоко свързан с природата и родния си край. Тази обич към планината не остава само в сърцето му – тя се превръща в действие. Бил е председател на туристическото дружество „Красен“ в Бъта, където с много ентусиазъм и личен пример вдъхновява хората да търсят връзка с природата. Активно участва и в създаването на туристическата секция на „Асарел-Медет“, като е сред двигателите на организирани походи и инициативи, които сближават колегите. Освен планинар, той е и шахматист – участва в прояви в шахматната секция на компанията, където логиката и стратегията намират място редом до стиховете.
Димитър Пенчев е от онези едновременно скромни, работливи, но заедно с това и забавни и значими хора, които са сърцето на всяко голямо предприятие, каквото е „Асарел-Медет“.
Повече от 35 години той е част от историята на компанията. Започнал пътя си още преди казармата, преминал през различни длъжности, а най-дълго – машинен оператор в обогатителната фабрика. Един живот, посветен на отговорността, професионализма и човечността. Неговият първи работен ден е далечен, но споменът не е избледнял. С усмивка разказва как се е вписал в колектива, който тогава, както и сега, е смесица от различни характери, навици и разбирания.
„Сработването с хората беше най-трудното, но и най-ценното“, казва той, цитирайки първата си авторска книга, в която споделя с неповторимото си чувство за хумор, че „Колективът е брак по неволя“. И въпреки предизвикателствата, той остава – не заради навика, а заради смисъла, който открива в работата и в отношенията с хората.
През трите десетилетия и половина в „Асарел-Медет“ е видял немалко промени – от техниката до мисленето. „Автоматизацията, международните стандарти, по-добрите битови условия – всичко това е непрестанен напредък и желание за развитие“, отбелязва той. Но въпреки технологиите, най-голямата стойност за него си остават човешките взаимоотношения и отговорността – към работата, към себе си и към другите.
Като машинен оператор в една от ключовите части на производството, Димитър Пенчев винаги е носил в съзнанието си мисълта, че много зависи от него – не само по отношение на машините, но и за безопасността на хората. А когато ситуацията стане критична, се разчита не само на знания, но и на опит и усет – „онова, което не се учи, а се придобива“.
Най-голямото му удовлетворение идва от усещането за добре свършена работа. Но и съжалението си има място – пропуснатите мигове със семейството, заради дългогодишната работа на смени. За щастие, съпругата и двамата му сина го подкрепят изцяло – и в работата, и в поезията, и в живота.
Да, поезия. Защото Димитър Пенчев е не просто човек на труда – той е и човек на словото. Споделя: „Поезията я нося в себе си още от ученическите години, когато дремеше в мен. И сега от няколко години е задрямала, но по някое време се събужда.“ Колегите му понякога го наричат „Поете“ с усмивка, но той приема това с разбиране и сърдечност: „Всички сме поети от някой, когато сме се раждали…“
А ако можеше да промени нещо? Единствено би завършил висше образование – не от амбиция, а защото вярва, че това отваря нови хоризонти. „Не съм амбициозен или кариерист. За мен най-важни са колегиалността и добре изпълнените служебни задължения“ – с това изречение сам обобщава своя професионален път. Днес, когато млади хора гледат на него като на пример, той отговаря със скромност, но и с достойнство. Учи ги да не търсят лесното, а да работят със сърце. Защото в „Асарел-Медет“ се работи много – но и стойностно.
Димитър Пенчев е доказателство, че трудът може да бъде чест, а животът – пълноценен, когато в него има и руда, и рима. А любовта към природата и словото правят тази история още по-ценна – като медна жила, открита не в скалата, а в човека.
Марина Тричкова – специалист „Комуникации“