Най-добрият мениджър за 2025 г. от първо лице
29.03.2025
Лушка Паланкалиева,директор „Административни и регулаторни дейности“:
Работата с проф. д-р Лъчезар Цоцорков беше урок всеки ден
Какво означава за Вас отличието „Най-добър мениджър“?
Както всяко отличие, това – разбира се – е чест и признание. Но, ако трябва да го определя с една дума, то тя е доверие. Доверието, което моите колеги от мениджърския екип от компанията са ми гласували, предлагайки ме за най-добър мениджър. А за това заслугата далеч не е само моя: тя е на всичките 60 човека, работещи в Дирекция „Административни и регулаторни дейности“. Техният професионализъм стои зад общата ни успешна работа, която е плод и на екипната работа с всички дирекции, с които съвместно постигаме споделените цели.
Кои качества са Ви помагали най-много през годините – като човек и като професионалист?
Това са простички човешки ценности, в които съм възпита-вана – бъди добър човек, уважавай другите и цени труда на всеки, стреми се към знанието, бъди постоянен в това и не спирай да се учиш.
Кои са най-важните уроци, които сте научили от проф. д-р Лъчезар Цоцорков и които прилагате като мениджър?
За всеки, който имаше възможността да работи с проф. Цоцорков, всеки ден беше урок. Как да отлича най-важните, когато той не омаловажаваше никой въпрос и никое решение? И може би затова първото и най-важното е да работиш със сърце и отдаденост. Да мислиш дългосрочно и да мечтаеш смело, е друго послание, без което нашата компания нямаше да е това, с което днес се гордеем. Съсредоточаването в днешния ден е „път за никъде“, както казваше той. Хората са ключът, най-важният фактор за общия успех или провал. Другото на което изключително държеше – може би предвид естеството на моите задължения, е да „тичаме пред вятъра“. Да можем да идентифицираме рисковете, ясно да очертаваме решенията, да не „замитаме“ проблемите, защото никой няма полза от това. Показваше ни, че успехът се състои не в това никога да не правиш грешки, а да направиш така, че да не ги повтаряш. Да се учиш от грешките си е не само ценен житейски урок, но и една от тайните на успеха.
Какъв стил на управление изповядвате – какво според вас прави един ръководител успешен?
Изграждане на отношения на взаимно доверие и уважение. Моето разбиране е, че ръководителят води хората, а не ги командва и ми се иска да вярвам, че успявам да работя по този начин. Но не мога да подмина факта, че ръководителят е и този, който носи отговорността за вземане на решения. Това, към което се стремя, е те да са навременни, справедливи, законосъобразни.
Помните ли първия си работен ден в „Асарел-Медет“?
„Асарел“ беше голямо предизвикателство – с изцяло непознато за мен производство и с още нещо съществено: предишният ми професионален опит ме беше срещал със стотици хора и житейски съдби, но винаги към била част от малък екип. Мащабите на „Асарел“ обаче бяха респектиращи за мен, а визионерството на проф. Цоцорков и неговата целеустременост за реализиране и на най-смелите проекти ме подтикваше към постоянно развитие.
Как се промени компанията през Вашия поглед?
За тези 20 години станаха много важни промени за България, които неминуемо промениха и нас. Ще спомена за пример само членството на страната ни в Европейския съюз. Един от аспектите на промяната, погледнато от позицията на професионалната ми ангажираност, са новите регулаторни изисквания и предизвикателствата, пред които това ни изправи. Европейското законодателство и неговото транспониране у нас е процес, нерядко повлиян от фактори, водещи не до подобряване на стандарти, а до правна несигурност и административни тежести, което безспорно поставят бизнеса, включително и нас, пред редица предизвикателства. Но, от друга страна, включването на „Асарел“ в европейски програми позволи да се издигне на по-високо ниво дейността за непрестанно търсене на иновативни технологични решения. И мисля, че компанията не просто се променя, а успешно се развива в унисон със света около нас.
Какво бихте казали на младите колеги, които тепърва започват своя път в „Асарел“?
Да бъдат отговорни – към своята работа и към колегите си, а това би означавало – и към своето бъдеще.
Имате ли житейско мото или принцип, който следвате и с който не правите компромис в работата?
Класният ми ръководител в гимназията много често цитираше известния израз „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“. И ако се замисля, без да съм си задавала въпроса за моето житейско мото, сякаш това е и принципът, който спазвам в работата си. Важното е да оцениш кое е това „което трябва“ да се направи. Определящ е интересът, който защитаваш, и в професионален план за мен това е интересът на компанията и успешното й бъдеще.
Какво е пожеланието Ви към екипа на „Асарел-Медет“?
Първото „условие, без което не може“, както се казва в правото, е здравето. На всички пожелавам крепко здраве! Да имат много щастливи лични преживявания, да работят със сърце и вяра - тогава успехът ще е наш спътник и занапред!